Честване на 100 години от рождението на художничката ЛИЛИ ВЕРМУТ

9 април 2024 г., 18:00 часа

Галерия „Академия“, ул. „Шипка“ 1, София 

 

През 2024 г. отбелязваме 100 години от рождението на художничката ЛИЛИ ВЕРМУТ (1924–2014). Честването ще се състои на 9 април 2024 г., от 18:00 часа в Галерия „Академия“ на НХА, ул. „Шипка“ 1, София, с участието на проф. д.ф.н. Георги Каприев, доц. д-р Бойка Доневска, Михаела Пъдева и д-р Наташа Ноева. Ще бъдат показани някои от творбите на Лили Вермут, както и филмът-импресия „Дарба“ на режисьора Тома Вашаров.

 

 

Лили Вермут е родена на 5 април 1924 г. в София в семейството на актьора Тодор Йорданов, един от основателите на Народен театър „Иван Вазов“, и литераторката Люба Проданова. Правнучка по майчина линия на художника Димитър Добрович. 

 

През 1948 г. завършва с отличие живопис в ателието на проф. Дечко Узунов в Художествената академия. Има подчертан успех в областта на портрета и пейзажа, като някои от студентските ѝ пейзажи били откупувани от чужди посолства в София. Във времето на т. нар. „социалистически реализъм“ търси свободна творческа изява в сферата на декоративните изкуства.Тя е един от създателите на секция „Текстил“ към Съюза на българските художници.

Лили Вермут прави първата в България самостоятелна текстилна изложба през 1963 г., която дава силно отражение върху развитието на текстилния жанр. Тя създава съвършено нов художествен стил и образен свят, свързан с история, митология, археология, който събужда голям интерес както в средите на изкуството, така и в промишлеността, където са реализирани стотици нейни проекти. През 1997 г. прави изложба в Пафос, Кипър, както и две самостоятелни изложби в София – „Въпреки“ (2001) и „Без релси“ (2004). Тя е участвала във всички текстилни изложби на СБХ в София и други градове на България, представителни изложби в Ню Йорк, Токио, Москва, Берлин, Хага, Варшава, Копенхаген и др.

 

През 2005 г. в СБХ организира изложбата „Забравените създатели на академичното образование в България“, посветена на основателите на академичното образование по изкуствата, с много широк отзвук сред културната общественост и медиите. Нейни знакови творби са притежание на Националната художествена галерия, различни държавни институции, частни колекции в Токио, Берлин, Москва, Париж, Милано, Ню Йорк, Истанбул, Лондон, Кипър и др.

Автор е на автобиографичната книга „По пътя преди нас”, както и на повече от сто статии по въпроси на изкуството и различни актуални културни, социални и политически проблеми, на които реагира с остро чувство за отговорност. Част от тях са събрани в сборника „Резонанси“, издаден посмъртно през 2015 г. Последната ѝ книга „От Парнас надолу“ остава незавършена в края на живота ѝ – 17 юни 2014 г.

 

За Лили Вермут са направени документалният телевизионен филм „Живопис и поезия в текстила“, автор Елена Димитрова (многократно излъчван под заглавие „Заслужено признание“) и късометражният филм-импресия „Дарба” (2008) на режисьора Тома Вашаров. 

 

Носител е на орден „Кирил и Методий“, наградата „Златно перо“ и „Златен век“ – печат на Симеон Велики, най-високото отличие на Министерството на културата. 

 

…Лили Вермут рисува с най-невероятни средства – нишка, багра, дърво и желязо, сребро и злато, скъпоценни камъни… Но най-скъпоценното у нея си остава нишката на метафоричната мисъл.

При Лили Вермут сюжетът определя стила, формата и пластичните средства, но понякога дори само пластичните средства са повикали и сюжета, и приказния подтекст – уют и атмосфера на цялото.

Таблата, паната, щампите, десените, гоблените и безбройните други дизайнерски творби на Лили Вермут, в действителност или най-често, са една особена живописна скулптура или скулптурна живопис и по-точно – една своенравна пластика, белязана с божествения знак на изящните изкуства. 

Ето защо, според мен, Лили Вермут е дама-рицар и на сюрреализма.

Цветан Цеков – Карандаш

 

В толкова тревожното, мътно и крайно несигурно време, в което съществуваме, присъствието в духовния живот на България на личности като Лили Вермут и докосването до тях е привилегия, която внушава кураж и вдъхва надежда, че ценностите  – достояния на човешката душа, стремежът към съвършенство и неутолимото желание за вписване в законите на всемирната хармония няма да се обезценят. 

Внушителното и многообразно творчество, включващо респектиращо количество пана, гоблени, текстилни пластики, портрети, десени, печатни тъкани, експериментални композиции, студии върху изкуството, статии върху общочовешки етични проблеми и активна духовна и социална дейност и т.н., възприемам като благородна скъпа тъкан (отколешната ѝ страст пълно и спокойно да препуска в полята на въображението си най-вече чрез текстила), канава от същински генетично обосновани добродетели, висок морал, жив неспокоен хуманизъм, изисканост и фин аристократизъм, в която са втъкани артистично неотразимо чувство за мярка във формирането, колорит и обем, детайл и цялостно въздействие, ритъм и емоция, обагрени със сиянието на чиста и силна артистична съвест… 

Георги Чапкънов – Чапа, ноември 2001 г.

 

…Лили Вермут винаги е успявала да ме изненада с рефлективността си към нови експерименти. Тя е сред първите, които намериха в интереса към националните традиции, стимулиран през 60-те години, онези основни композиционни  образни начала, които ѝ позволиха почти никога да не цитира пряко традиционни източници. А и нейната представа за традиция е била винаги по-широка и многопластова –  в нея се включва и елинистичното наследство, и праисторията, и модерния френски гоблен. Ето защо с пълно право може да се твърди, че ранните декоративни работи на Лили Вермут са сред онези очарователни, модернизиращи българското изкуство опити, които проправиха пътя за новите търсения през следващите десетилетия.

Виолета Василчина 

„Белязана с артистичност“, в. „Култура“, 16 ноември 2001 г.