Катедра „Изкуствознание“ към НХА представя три научни издания в галерия „Академия“

На 14.04.2022 г. от 17:30 часа в галерия „Академия“ Катедра „Изкуствознание“ ще представи три научни издания, реализирани през настоящата година по Програмата за научната и художественотворческа дейност на Националната художествена академия. Това са: „Въведение в теоретико-историческото изучаване на пластическите изкуства. С., НХА, 2021“ – автор проф. д. изк. Чавдар Попов; „Авторовият знак като самоидентификация във визуалните изкуства от античността до XX век“ – автор проф. д-р Зарко Ждраков и „Изкуствознанието днес – състояние и перспективи“ – Сборник доклади от научна конференция, проведена в НХА в чест на научния и преподавателски принос на проф. д.изк. Чавдар Попов.

 

Повече информация за изданията:

 

ПРОФ. Д. ИЗК. ЧАВДАР ПОПОВ. ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕОРЕТИКО-ИСТОРИЧЕСКОТО ИЗУЧАВАНЕ НА ПЛАСТИЧЕСКИТЕ ИЗКУСТВА. С., НХА, 2021

На базата на обширен историографски материал и на многобройни библиографски източници, в книгата е направен опит да бъде аргументирана и защитена необходимостта от изучаването на пластическите изкуства в единството на теория и на история. В тази връзка като един от основните проблеми се очертава необходимостта от изясняване на предметната област на изкуствознанието.

В хода на изложението последователно е проследена историческата динамика и променящите се параметри както на нейните относителни граници, така и на вътрешната й структура, състояща се от отделни видове, жанрове и форми.

Първа глава изследва процесите на самоопределяне и на легитимиране на изкуството като сфера, която в хода на историческото развитие се обособява както от сродни области (занаяти, наука и т.н.), така и от различни форми и прояви на изобразителното и на архитектоничното творчество, схващани в по-широк антропологичен план. В тази връзка се поставя и въпросът за отграничаване на „произведение на изкуството” от „артефакт” изобщо. Проследена е еволюцията и взаимните съотношения между променящите се функции на произведенията на изкуството (култови, ритуални, митологични, религиозни, идеологически, утилитарни, естетически, художествени и т.н.).

Втора глава се занимава с постъпателно формиращата се общност на пластическите изкуства и с еволюцията на терминологията, отнасяща се по-специално до обобщаващите термини, които конституират тази общност. Именно пластическите изкуства в цялост се намират в сферата на внимание на изкуствоведската наука. Тези проблеми са проследени в хода на тяхната историческа последователност през различните епохи – Античност, Средновековие, Ренесанс, Модерност.

Трета глава се спира на особеностите и на характеристиките на „Света на изкуството”. Проследяват си историческите параметри на тази субкултурна система, в чийто контекст се реализират социалните и комуникативните аспекти на изкуството. Сферата на пластическите изкуства има многобройни допирни точки както с визуалната комуникация, така и с предметната среда.

В заключение се прави изводът, че без изясняване на тези, а и на редица други въпроси, засегнати в хода на изложението, не е възможно да се говори за теория или за история на изкуството изобщо, тъй като пластическите изкуства не могат да бъдат дефинирани относно някаква имагинерна метафизична „същност”, а следва да бъдат изучавани в многообразието и в същото време в лимитите на исторически установените конвенции.

 

„АВТОРОВИЯТ ЗНАК КАТО САМОИДЕНТИФИКАЦИЯ ВЪВ ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА ОТ АНТИЧНОСТТА ДО XX ВЕК“. АВТОР ПРОФ. Д-Р ЗАРКО ЖДРАКОВ

Книгата „Авторовият знак като самоидентификация във визуалните изкуства от античността до ХХ век“ е дългогодишен труд, чието начало е поставено през 1996 г. с изследователски проект в НХА на тема: „Подписите на старите майстори“. През 2004 година излиза монографията „Въведение в историята на автографирането“, която е основа за по-нататъшни изследвания, довели до това достъпно за творците електронно издание. 

Предложен е нов метод за изследване на подписите, извън традиционния просопографски, възприети като идентификационни знаци в личното идейно-художествено пространство. Творците символично присъстват в своите произведения през всичките епохи и тази екзистенциалност поставя в нова светлина редица художествени явления от историята на изкуството. Изяснен е характерът на някои оспорвани авторски подписи в българската наука – напр. в Алексанровската гробница, върху фиалите от Рогозенското и Панагюрското съкровище. Новият метод ревизира схващането за анонимността през Средновековието и дава основание за осмисляне на редица авторски белези в конкретен етно-културен контекст. Показателни в това отношение са: Мадарският конник, акростисите в „Именникът на българските ханове“, подписите на зографите в Боянската църква, „Св. Първоапостоли Петър и Павел в Търново и посвещението в Сеславския манастир на зографът св. Пимен Софийски. Знаковото подписване се наблюдава и в световното модерно изкуство, което прави книгата актуална за съвременните творци.

Проф. д-р Зарко Ждраков е изкуствовед, преподавател по история на старото българско изкуство в катедра „Изкуствазнание“ в Националната художествена академия от 1992 г., както и в департамент „История“ в Нов български университет от 1999 г. Той е специалист по история на античното и средновековното българско изкуство, иконографията, епиграфиката, палеографията и автографирането.

 

„ИЗКУСТВОЗНАНИЕТО ДНЕС – СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ“. СБОРНИК ДОКЛАДИ ОТ НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, ПРОВЕДЕНА В НХА В ЧЕСТ НА НАУЧНИЯ И ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ПРИНОС НА ПРОФ. Д.ИЗК. ЧАВДАР ПОПОВ.

Сборникът обединява голяма част от докладите, изнесени на научна конференция през 2018 година, посветена на личността и професионалната дейност на един от най-ерудираните и уважавани преподаватели в специалност „Изкуствознание“ – проф. д.изк. Чавдар Попов. Представените изследвания са ситуирани в разностранни области от историята и теорията на визуалните изкуства, с респективно различен проблемен обхват. 

Публикуваните над 20 статии адекватно отразяват широките и често – интердисциплинарни интереси на съвременната професионална общност от утвърдени изкуствоведи, докторанти и студенти в НХА. С разнообразната си тематика, сборникът представлява интерес както за специалистите, така и за един по-широк кръг от читатели, ангажирани със съвременната интерпретация на изкуството.