Работи от Музейната сбирка на Национална художествена академия ще бъдат показани в изложбата „Стоян Райнов: приказки от глина“ в галерия „Васка Емануилова“.
2019.06.26
„Стоян Райнов: приказки от глина“
02 юли – 01 септември 2019
Галерия „Васка Емануилова“, филиал на Софийска градска художествена галерия
Изложбата „Стоян Райнов: приказки от глина“ е опит да се проследят важните аспекти от творчеството на известния керамик. Експозицията представя над петдесет произведения от различни етапи от неговата художествена дейност. Обособени са няколко тематични акцента: илюстрации от ранните му години и керамични произведения от активния му творчески период. Специално място в изложбата е отделено на Музейната сбирка на Национална художествена академия, която представя двадесет и три творби от своя фонд – ранни и по-късни произведения на Стоян Райнов и учебни задачи на негови студенти от периода 1932 – 1961 г., когато художникът е ръководител на Ателието по керамика в Художествената академия. В експозицията са включени и редица произведения, които днес се съхраняват в частни домове и колекции и са непоказвани повече от десетилетия пред публика.
Куратор на изложбата: д-р Неда Живкова
Екип: д-р Неда Живкова (уредник, Софийска градска художествена галерия), д-р Милена Балчева-Божкова (уредник „Музейна сбирка“ на НХА), Илинка Чергарова (реставратор, Софийска градска художествена галерия) и Светла Георгиева (уредник, Софийска градска художествена галерия).
„И ето през 1932 г. чрез конкурс аз наново трябваше да прекрача прага на Художествената академия, в каквато беше прераснало Художественото индустриално училище. С ново вълнение влязох в тази сграда, в която по-рано аз търсех да вземам и получавам, а сега идваше ред да давам. Тук, в единствения висш институт по изкуствата, ателието по художествена керамика работеше при крайно неблагоприятни условия. Ателието се ръководеше само от един преподавател с помощта на майстор-грънчар. Върху моите плещи легна тежката задача да бъда едновременно преподавател, художник, технолог, химик, лаборант, гипсолеяр и вече по-късно завеждащ катедра и декан на факултет. Големи усилия употребявахме с моя майстор-грънчар Найден Грънчаров, за да се справяме с трудностите, които се изпречваха пред нас, при липсата на материална база, при наличието на едно лошо наследство. Учебните занятия се водеха в слети курсове от първа до шеста година в една и съща зала, лабораторията беше разнебитена, липсваха машини... И въпреки всичко ателието постигаше успехи и външният зрител беше с впечатлението, че всичко върви нормално, гладко, като по релси. Може би тези трудности, тази борба за създаването на ателието ме караха да обичам работата си, да обичам този институт и специално своите студенти. Живеех с работата на всеки един от тях, радвах се на успехите им, на особеностите и индивидуалния почерк на всеки от тях. И сега си спомням нетърпението, с което очаквахме разтварянето на всяка изпалена пещ и постигнатите резултати. Изживявах с тях радостите и понякога разочарованията им, търсехме заедно причините и всичко това ни сплотяваше в един тесен, добър колектив. Всичко това беше една от причините за прогреса на ателието“.
Проф. Стоян Райнов
София, 1970
Галерия
