Конкурс за награда „Професор Кацаров“ за 2024 г. на Фондация „Константин и Зиновия Кацарови“
Краен срок: 2023.10.31
Наградата на името на проф. Кацаров, връчена за първи път през 2023 г. на писателя Георги Господинов, ще се присъжда ежегодно на българска личност или институция, чиито заслуги са обществено признати и имат значителен принос за България.
Краен срок за подаване на документи: 31 октомври 2023 г.
Размер на наградата:
Наградата, в размер 10,000 швейцарски франка, има за цел подкрепата на публикация, изследване, инициатива или дейност, имаща принос за „вечната България“, както се е изразявал проф. Кацаров. Освен парично възнаграждание, носителят на награда „Професор Кацаров“ ще получи и медал с лика на проф. Кацаров, биография за него и Фондацията.
Условия за кандидатстване:
– Кандидатът трябва да е български гражданин или институция със седалище в България, а дейността им да е неразривно свързана с България;
– Публикацията, изследването, инициативата или дейността, на които се основава кандидатурата, трябва да се вписват в следните три области: хуманитарни науки (право и история), точни науки и изкуства (включително литература).
Процедура за кандидатстване:
– Заявленията, заедно с посочените по-долу документи, трябва да се изпращат само в електронен формат до Секретариата на Фондация „Кацарови“ на адрес secretariat.fondskatzarovi@gmail.com;
– Заявленията трябва да са на английски или френски език. Официалните документи на български език трябва да бъдат придружени с превод на английски или френски език.
Документи за кандидатстване:
– Автобиография на кандидата или устава на кандидатстващата институция (максимум 2 MB);
– Фотокопие на паспорта на кандидата или извлечение от регистрацията на институцията заявител от официален български регистър (максимум 2 МБ);
– Мотивационно писмо (максимум 2 MB);
– Точно описание с коментар на публикацията, изследването, инициативата или проекта, на които се основава номинацията за наградата, както и описание за техния изключителен характер и принос за България;
– Списък с публикации, изследвания, инициативи или проекти, реализирани от кандидата в избраната от него област (максимум 2 MB);
– Кандидатурите могат да бъдат подадени и от трети лица или от самите кандидати, като в този случай трябва да бъдат приложени две препоръки.
Фондация „Константин и Зиновия Кацарови“ предлага СТИПЕНДИИ ЗА СТУДЕНТИ, които вече са завършили университетското си образование в България и желаят да продължат със следдипломна квалификация или да се подготвят за докторска работа в Швейцария. Повече информация за тях ще намерите на следния линк.
За проф. Константин Кацаров
Константин Иванов Кацаров е роден в София през 1898 г. През 1916 г. баща му, съдия в Софийския апелативен съд, го изпраща в Швейцария, за да продължи обучението си, където той се запознава с практикуването на пряката демокрация и получава докторска степен по право от Университета в Берн. Завръщайки се в България през 1920 г., той започва блестяща професионална кариера, като открива собствена адвокатска кантора, а след това и кантора за регистрация на патенти и търговски марки, която получава значителен мандат от базелската компания „Хофман Ла Рош“. През 1924 г. се жени за Зиновия Николова Гицова и през същата година започва издаването на "Патентен справочник на Кацаров" – първият патентен справочник в Европа, който се преиздава периодично в продължение на десетилетия. През 1931 г. е назначен за доцент, а покъсно и за извънреден професор по търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Същевременно е автор на множество книги и статии в областта на правото и индустриалната собственост. Признат за един от най-влиятелните български адвокати, той е член на множество асоциации в България и чужбина. Това положително развитие за съжаление е прекъсната от Втората световна война, която предопределя съдбата на България, попаднала под влиянието на СССР. Заради контактите си с чуждестранни, предимно западни компании, Константин Кацаров е обвинен от властите на тоталитарния режим в „сътрудничество с врага“ и „шпионаж“.
Въпреки липсата на доказателства, след дългогодишен тормоз, през 1953 г. той е осъден на 15 години затвор. През 1954 г. председателят на Върховния съд решава да отложи изпълнението на присъдата. Общото събрание на наказателните комисии на Върховния съд обявява решението за противоречащо на закона и го отменя.
Константин Кацаров се посвещава на написването на фундаменталния си труд „Теория на национализацията“. Времето, прекарано в затвора, обаче се отразява на здравето му, тъй като той страда от хронична туберкулоза още от младежките си години. Получава разрешение да пътува в чужбина, за да се лекува. През есента на 1956 г. пристига в Швейцария, като се установява в Женева, претърпявайки две операции е временно хоспитализиран в санаториума „Лезен“. Това не му пречи да завърши „Теория на национализацията“, която е публикувана през 1960 г. на френски език и преведена на няколко езика, превръщайки го в авторитет по темата. С постигането на тази цел той навлиза в последния етап от професионалния си живот, като създава консултантска фирма в областта на индустриалната собственост в Женева, специализирана в подаването на заявки за патенти и търговски марки в страните от Източна Европа. Тази инициатива, увенчана с успех, дава възможност на Константин Кацаров да създаде Фондацията, който носи неговото име и това на съпругата му.
Зиновия Кацарова, на която е разрешено да напусне България и да се присъедини към съпруга си в Женева през 1963 г., умира през 1975 г., а Константин Кацаров - през 1980 г. И двамата са погребани в гробището Монтрьо-Кларенс.
За Фондация „Константин и Зиновия Кацарови“
За Константин Кацаров създаването на Фондацията е начин да претвори на практика дълбоката си привързаност към родината си, въпреки многобройните трудности, които е преживял. Със средствата, с които разполага, Фондацията отпуска стипендии и субсидии на български студенти и изследователи, които желаят да посетат Швейцария, за да продължат обучението и изследванията си, преди да се завърнат в България.
Фондацията „Константин и Зиновия Кацарови“ е създадена през 1969 г. като част от Общия фонд на Женевския университет, а през 1970 г. Константин Кацаров я прави свой „единствен и универсален наследник“. През 2019 г. Фондацията отбеляза своята 50годишнина. През тези години Фондацията е отпускала стипендии или субсидии на стотици български студенти и изследователи.