Лекция на Бисера Пенчева от университета Станфорд, САЩ
2014.09.30
2 октомври (четвъртък) 2014 г., 17:00 ч.
НХА, 7 ателие, ул. Шипка 1
НХА, 7 ателие, ул. Шипка 1
Отражение, вдъхновение и правене на изкуство във Византия през VІ век
Бисера В. Пенчева, Станфордски университет, САЩ
Докладът съпоставя начините на отразяване и вдъхновение в два различни от съвременна гледна точка контекста – византийската литургия и късноантичната анакреонтическа поезия, които в средновековната култура намираме запазени в един и същи ръкопис: Palatinus grecus 23 от библиотека на Хайделбергския университет. Анакреонтическата поезия, засягаща теми като любовта и пиенето, създаваща бленуван свят, незасегнат от смъртта и грижите, служи като огледална повърхност, за да представи в по-ясен профил идеи, заложени в литургията, но оставащи скрити за нашето възприятие. По-специално какви смисли изплуват, когато се съпоставя призивът „да отхвърлим сега всяка житейска грижа” от Херувимската песен, част от Великия вход, с подканата за участие в безгрижен пир в анакреонтическата поезия? Каква е ролята на мнимия образ, изплуващ в съзнанието на вярващия лице в лице с бленувания свят от анакреонтическата поезия? Накрая, познавайки византийската представа за творчеството, определяно като акт на отражение и вдъхване на живот, може ли да я поставим в продуктивна връзка с ролята на изкуствоведа днес, който трябва да даде нов живот на застиналата Античност? Тук нашият анализ ще привлече вниманието към неортодоксалните, но предизвикателни идеи на Аби Варбург за ролята на историка на изкуството за оживяване и освобождаване на отломките от Античността.
Бисера В. Пенчева, Станфордски университет, САЩ
Докладът съпоставя начините на отразяване и вдъхновение в два различни от съвременна гледна точка контекста – византийската литургия и късноантичната анакреонтическа поезия, които в средновековната култура намираме запазени в един и същи ръкопис: Palatinus grecus 23 от библиотека на Хайделбергския университет. Анакреонтическата поезия, засягаща теми като любовта и пиенето, създаваща бленуван свят, незасегнат от смъртта и грижите, служи като огледална повърхност, за да представи в по-ясен профил идеи, заложени в литургията, но оставащи скрити за нашето възприятие. По-специално какви смисли изплуват, когато се съпоставя призивът „да отхвърлим сега всяка житейска грижа” от Херувимската песен, част от Великия вход, с подканата за участие в безгрижен пир в анакреонтическата поезия? Каква е ролята на мнимия образ, изплуващ в съзнанието на вярващия лице в лице с бленувания свят от анакреонтическата поезия? Накрая, познавайки византийската представа за творчеството, определяно като акт на отражение и вдъхване на живот, може ли да я поставим в продуктивна връзка с ролята на изкуствоведа днес, който трябва да даде нов живот на застиналата Античност? Тук нашият анализ ще привлече вниманието към неортодоксалните, но предизвикателни идеи на Аби Варбург за ролята на историка на изкуството за оживяване и освобождаване на отломките от Античността.