На 14 октомври 1896 г. Държавното рисувално училище отваря врати

Идеята за отваряне на рисувално училище се свързва основно с името на Константин Величков. Тази енциклопедична личност, съвместяваща в себе си интелектуалеца, общественика, писателя, политика и художника, има особена заслуга за основаването на Държавното рисувално училище. Като министър на Народното Просвещение (1894 – 1897) към кабинета на Константин Стоилов, Константин Величков заедно с комисия от видни обществени и културни дейци (проф. Иван Шишманов, Иван Мърквичка и Антон Митов) и под ръководството на Дружеството за подпомагане на изкуството в България създават Законопроект за откриване на Държавно рисувално училище в София. Този съществен документ изцяло изразява позициите на българската интелигенция, която след Освобождението търси нови пътища за утвърждаване на младата българска държава. Неговата целесъобразност спрямо конкретната историческа действителност се изразява във възможността, която той едновременно предоставя да се обучават художници с различна класификация и приложение в разностранните области на художествения живот. Според създателите на Законопроекта старата възрожденска иконопис с „нейната извращенност и грозотия на църковните образи действува по един най-разорителен начин върху естетическите чувства на народа“ трябва да бъде заместена от нова официална естетика, подчинена единствено и само на академичните принципи. 

 

Създаването на Законопроекта за рисувалното училище среща опозицията и осъдителния тон на някои от най-известните интелектуалци на тогавашното време като например Алеко Константинов. През 1895 г. в своя прословут фейлетон „Дребни работи“, написан по повод на подготвяния законопроект и публикуван във вестник „Знаме“ той иронично опонира на създателя му с думите: „…И – можете ли да си представите, почитаемото министерство на народното просвещение, в симпатичното си стремление да стигне – и ако се окаже случай и да задмине даже – Европа, оставя настрана всичките изкуства и се заловило за най-благородното: в България се отваря Художествена академия...“ . 

 

Независимо от противоречията на отделните интелектуални кръгове, често формирани под влиянието на различни идейни политически възгледи, на 27 ноември 1895 г. Законопроектът е блестящо защитен в Парламента. Забележителната реч на Константин Величков предизвиква бурна дискусия. Тогавашните условия в страната, според голяма част от народните представители, са крайно неблагоприятни за създаването на художествено учебно заведение. Всеобщият призив на кабинета на Константин Стоилов за икономии и съкращение в бюджета довеждат до закриване на редица държавни учреждения. Внесен при тези условия, Законопроектът става повод за ожесточен сблъсък между управляващи и опозиция, последните от които, определящи го като безумно и излишно разсипничество. Атаката срещу създаването на Рисувалното училище е подета от Петко Каравелов, според когото „училището не отговаря на никаква нужда на държавата и което ще възпита единствено нещастен полуинтелигентен пролетариат“. Въпреки резките критики, в своята реч Константин Величков аргументирано и обосновано определя целта и задачите на едно бъдещо рисувално училище, без което според него „никога няма да добием истински артисти само със стипендии в Европа, защото едно от условията, за да се развие изкуството, едно от условията на прогреса е съревноваването и додето това съревнование не се създаде на земята ни, няма да имаме изкуство, както няма да имаме и наука“. На 16-ти януари 1896 г. във втората си редовна сесия в XLVIII си заседание Осмото обикновено Народно събрание гласува Законопроекта и приема да утвърди Закон за Държавно рисувално училище в София. Месец по-късно княз Фердинанд I с Указ № 4 от 6 февруари 1896 г. утвърждава основаването на новата образователна институция.

 

На 14 октомври 1896 г.  в едно малко частно здание на ул. „Аксаков“ № 22 Държавното рисувално училище отваря врати. Според неговият първи закон, утвърден през 1896 г., управлението му се възлага на един от „първостепенните учители“ по избор на Министерството на народното просвещение, а учителите се назначават срещу свършили с успех пълна художествена академия и учителствували с отличие в някое средно учебно заведение“ или чрез конкурс . Като преподаватели са привлечени основно чужденци, поради липсата на българи, завършили чуждестранните академии. Първият преподавателският състав се състои от четирима души – Иван Мърквичка (директор и ръководител на Ателието по живопис), Антон Митов (Рисуване и история на изкуството), Борис Шац (Моделиране) и д-р А. Сарафов (Анатомия). 

Д-р Милена Балчева-Божкова, уредник „Музейна сбирка“ на Национална художествена академия

 

По случай 125-годишнината си Националната художествена академия ви кани да посетите изложбите „Въздигане. Първият випуск“ в Софийска градска художествена галерия и „125 години Национална художествена академия в 125+ фотокадъра“ в галерия „Академия“ на НХА