Удостояване на професор Крум Дамянов с почетното звание ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА на Националната художествена академия
2022.12.15
21 декември 2022 г. (сряда)
15:00 часа, галерия „Академия“, НХА, ул. „Шипка“ 1
В навечерието на светлия празник Рождество Христово в галерия „Академия“ ще се проведе тържествено заседание на Академичния съвет на НХА, на което големият скулптор проф. Крум Дамянов ще бъде удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия. На тържественото събитие ще присъстват членовете на Академичния съвет на НХА, преподаватели, студенти, служители и възпитаници на Академията.
Крум Дамянов е роден през 1937 г. в Ракитово, област Пазарджик. През 1962 г. завършва Художествената академия в София, специалност „Декоративно-монументална скулптура“ при проф. Любомир Далчев. Дипломната му работа „Щафета“ (бронз) сега е експонирана на територията на Националната спортна академия, София.
1968 г. е началото на неговата преподавателска дейност. В периода 1969 – 1994 той е преподавател, доцент (1977) и професор (1986) към катедра „Рисуване и моделиране“ в Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (сега УАСГ), София. От 1994 до 2011 г. е професор към катедра „Скулптура“ на Националната художествена академия, София. С научното звание „академик“ е удостоен през 2016 г.
Проф. Дамянов е автор на многобройни мемориални ансамбли, монументи, монументални пластики, декоративни пластики, кавалетна скулптура. Някои от тях са:
1969 – декоративни пана (бакър) в хотел „София“, София (колектив с Валентин Старчев и Иван Нешев), унищожени при преустройството на хотела; 1977 – „Бранителите на Стара Загора“ („Самарското знаме“), Стара Загора (ръководител на колектив), материали: бетон, гранит, бронз, смалт, височина 45 м; 1978 – „Знаме на мира“ („Камбаните“), София (ръководител на колектив), материали: бетон, бронз, височина 37 м; 1981 – „Създателите на Българската държава“, Шумен (ръководител на колектив); материали – бетон, гранит, бронз; височина 52 м; 1985 – „Асеневци“, Велико Търново (ръководител на колектив), материали – гранит, бронз, височина 33 м (център – обърнат меч), 15 м (четирите фигури с постаментите); 1986 – „Бик“ (гранит, височина 160 м) , Констанс, Германия; 1989 – паметник на „Софроний Врачански“, Враца, материал – бронз, мрамор, височина 5 м; 2010 – „Генерал Иван Колев“ (фигура на конник – гипс, М 1:1), нереализиран проект; 2018 – „Свети Седмочисленици“ (композиция от 7 фигури, алуминий, височина 4, 20 м) и много други.
Интересът му към силата на гравитацията и съпротивлението е дългогодишен – създава инсталации на принципа на обтягането, при което елементите не се докосват помежду си. Автор е и на проекти за медали, ордени, монети. Има многобройни представяния в Общи художествени изложби; участвал е в Младежкото биенале в Париж (1969), изложбата „Примери на европейската пластика днес“ във Wiener Secession, Виена (1969), Есенен салон – Париж (1979; 1984) и в много други изложби в България, Нидерландия, Германия, Индия, Москва, Варшава, Букурещ, Будапеща. Участник е в скулптурни симпозиуми в Австрия, Полша, Германия и Южна Корея. След 1994 г. е реализирал над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина.
Крум Дамянов е носител на най-високи съюзни и държавни отличия, сред които: награда „Иван Лазаров“ за Монументална скулптура (1978; 1982); Димитровска награда (1978); орден „Червено знаме на труда“ за цялостна творческа дейност; звание „Заслужил художник“ (1981); награда за цялостно творчество „Принос в българското изкуство“ на СБХ (1999); „Златно перо“ (2004); награда на Министерството на културата „Златен век“ (2006); почетен знак на президента на Република България (2007); орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен (2008); държавна награда „Паисий Хилендарски“ (2009); орден „Стара планина“ I степен (2016); „Златен век“ – огърлие (6 октомври 2017 г.).