Човекът с магическия фенер
2022.04.01
160 години от рождението
на проф. Антон Митов
Личността на проф. Антон Митов е основополагаща за първите стъпки на новото българско изкуство. Живописец и изкуствовед, той е една от водещите фигури в обществено-културния живот на България от края на XIX и началото на ХХ в. През 1885 г. завършва с отличие Академията за изящни изкуства във Флоренция в живописното ателие на проф. Джузепе Чаранфи. Запознаството му през 1883 г. с чешкия художник Иван Мърквичка в родната Стара Загора полага началото на едно голямо приятелство и сътрудничество в името на изкуството. През 1887 г. двамата художници откриват първата си съвместна изложба, а след две години организират още една. Паралелно с педагогическата си практика като учител по рисуване, художникът развива богата обществена и творческа дейност. Става член на Управителния съвет на основаното през 1893 г. „Дружеството за подпомагане на изкуството в България“. През 1895 г. заедно с Иван Мърквичка слагат началото на списание „Изкуство“ (оригинално изписване „Искуство“) – първото периодично издание за изкуство в Следосвобожденска България.
Паралелно с активните си педагогически и творчески ангажименти, Антон Митов се обвърза пряко и с идеята за откриване на висше учебно заведение за изкуства в България, като се явява един от най-големите радетели за осъществяването й. Художникът е част от комисията от видни обществени и културни дейци, заедно с проф. Иван Шишманов и Иван Мърквичка, ръководена от тогавашния министър на Народното просвещение Константин Величков, които с Дружеството за подпомагане на изкуството в България създават Законопроект за откриване на Държавно рисувално училище в София. На 27 ноември 1895 г. Законопроектът е блестящо защитен в Парламента. На 14 октомври 1896 г. Държавното рисувално училище отваря врати. Антон Митов е част от първия му преподавателски състав, състоящ се единствено от четирима души – Иван Мърквичка (директор и ръководител на Ателието по живопис), Антон Митов (Рисуване и История на изкуството), Борис Шац (Моделиране) и д-р А. Сарафов (Анатомия).
През 1899 г. в един от малките салони на Рисувалното училище на ул. „Шипка“ № 1 проф. Антон Митов започва да провежда известните си сказки по История на изкуството чрез проекционен апарат, добил популярното наименование „Магически фенер“. По повод тях, в спомените си той разказва: „...Още при назначаването ми преподавател по история на изкуствата съобразих, че преподаването не може да става без нагледни показвания на творенията на изкуството, затова първата ми грижа беше да се снабди училището с проекционен апарат и достатъчно диапозитиви...От друга страна, като съзнавах голямата нужда въобще за разпространяването на художествено образование между публиката с популяризиране творенията на изкуствата, започнах да давам еженеделно публични художествени сказки с вход в полза на дружеството за бедни ученици при училището...“. С цел нагледни показвания на творения на изкуството, изнасяните всяка неделя публични лекции бързо се оформят като едни от най-интересните събития пред софийската общественост. Тесният салон на учебното заведение трудно побирал огромната подбрана публика. Светливите картинки на проф. Антон Митов привличали хора от различни социални кръгове – общественици, писатели, депутати, представители на дипломатическия корпус и дори самият княз Фердинанд. Благодарение на начетеността и харизматичността на художника, тези творчески вечери, посветени на изкуството, са се превръщали в истинска културна атракция. С проведените си над 750 сказки по История на изкуството в София и страната (Пловдив, Стара Загора, Плевен, Казанлък, Пазарджик, Враца, Шумен, Габрово, Варна и Сливен), проф. Антон Митов се явява първият популяризатор на световните „творения на изкуството“ у нас в първите години след Освобождението.
Цялото първо десетилетие от съществуването на Държавното рисувално училище протича под знака на развихрилите се дебати около идеята то да бъде трансформирано в Художествено-индустриално. Идеята за това преобразование и необходимостта от подобно обучение започва да се коментира разгорещено в обществените среди още в края на XIX и началото на ХХ век, като причина за това се посочват все-по нарастващите нужди на развиващата се индустрия. Зад тази идея яростно застават някои от новопостъпилите преподаватели в училището. Подобна мотивировка се съдържа и в идейната платформа на Дружеството за подпомагане на изкуството в България, което от трибуната на своето официално печатно издание – списание „Изкуство“, също изтъква значението на приложно-декоративните изкуства. Въпреки традиционното си схващане за основната роля на Рисувалното училище да възпитава предимно онази всемирна, висока култура, която се казва изящни изкуства, идеята за трансформацията на училището в този ранен етап от неговото съществуване отбелязва и проф. Антон Митов в своя прословут „Реферат за рисувалните и художествено-промишлените училища“ от 1899 г. „...Това училище – пише той – трябва да стане център за оползотворение и усъвършенствуване на онези безчислени дивни мотиви от орнаментика и вкус, от оригиналност и самобитност, които се крият в богатствата на народните шевове и накити. То трябва малко по малко да приготви рисувачи и модельори по художествените индустрии, които да ръководят нашите занаятчийски училища в това направление, които да застанат начело на младата наша производителност...тези са главните практически нужди, които имаме засега, и с тях трябва да се съгласи и на тях да отговаря организацията на нашето рисувално училище...“.
През юни 1912 г. след краткия директорски мандат на проф. Иван Ангелов, Министерството на народното просвещение назначава със заповед преподавателя по Резба Иван Травницки за директор на преименуването от Държавно рисувално на Художествено-индустриално училище. Поради неговия отказ да оглави учебната институция, два дни по-късно с временното управление на училището е натоварен проф. Антон Митов. Преизбран на същия пост през 1915 г., той остава на него до 1918 г. Проф. Антон Митов ръководи учебното заведение през един от най-трудните и драматични периоди в българската история – времето на войните. По време на неговото управление се извършват редица дейности относно вътрешната организация на учебното заведение. За нуждите на новооткритите отдели и дисциплини ръководството успява да привлече нови преподаватели. Конкурсната практика и през този период продължава да играе важна роля в популяризирането и издигането престижа на учебното заведение в художествения живот на страната. Продължава да се развива активна изложбена дейност. Едновременно изпълнявайки и директорските си задължения, Антон Митов продължава да изнася своите известни публични сказки по история на изкуството, успявайки да привлече голяма аудитория и да допринесе за обособяването на училището като важен културен център в столицата. От 1912 до 1918 г. Държавното художествено-индустриално училище не преустановява своята учебна дейност, въпреки нередовността на занятията си. Голяма част от студентите са мобилизирани, а през 1916 г. някои от ателиетата са приспособени за военна болница и преподавателите са принудени да използват частни пространства за провеждане на учебните дисциплини. Предвид извънредните условия, създадени за училището в този период, и изложбената дейност в него е почти преустановена, като не се провеждат дори изложбите на ученическите работи в края на всяка учебна година. Належащата нужда от повече помещения за нормалното провеждане на учебните занятия в тежките военни години принуждава директорът Антон Митов да депозира редица рапорти до Министерството на Народното просвещение във връзка с този проблем . Въпреки настояванията от негова страна за гласуване на бюджет, в който да бъде заложена сума за довършване на централната част на учебното заведение, това така и не се осъществява до края на войните.
През ноември 1924 г. проф. Антон Митов е отново избран за директор на преименуваното Художествено-индустриално училище в Държавна художествена академия. През 1926 г. той е преизбран за втори мандат. През 1924 г. по време на неговото ръководство е приет нов правилник, според който се разрешава допускането на ученици с основно и прогимназиално образование (предимно в Приложния отдел). Още тогава този въпрос изостря отношенията между някои преподаватели и остава спорен до средата на 40-те години. През 1926 г. е изготвена нова учебна програма, утвърдена от министъра на Народното просвещение. През същата година Държавната художествена академия отбелязва своя 30-годишнина. Отпечатан е специален юбилеен годишник. През октомври 1927 г. поради подаване на оставка и прекратяване на преподавателската си дейност, възрастният вече Антон Митов е освободен от длъжността директор. На негово място за преподавател по История на изкуството е назначен Николай Райнов. По повод 40-годишнината от творческата и учителската дейност на проф. Антон Митов, Академичният съвет организира внушителна изложба в един от салоните на висшето учебно заведение. Награден е със златен медал за наука и изкуство. Болен и немощен, проф. Антон Митов не успява да присъства на събитието. Три години по късно, след дългогодишен престой в болница, той умира.
Днес Националната художествена академия притежава няколко графични етюда на проф. Антон Митов от времето му на следване във Флорентинската академия. С основаването на Рисувалното училище през 1896 г., художникът е един от преподавателите, който осъзнавайки нуждата от формиране на музейна колекция, която да бъде подчинена на нуждите и перспективите на обучението на училището, спомага за полагане на основите й.
Д-р Милена Балчева-Божкова, уредник „Музейна сбирка“, Национална художествена академия
Галерия
