История
Държавното рисувално училище е открито на 1 октомври 1896 г. след подписването на указ от княз Фердинанд. С този акт в София е положено началото на едно от най-старите висши учебни заведения в страната. В делото по създаването на днешната Академия се открояват имената на ред видни творци и учени, сред които Константин Величков, Иван Мърквичка, Иван Шишманов, Антон Митов и Борис Шац.
В началото Рисувалното училище се състои от два отдела: Отдел за художници и учители по рисуване и Отдел за рисувачи по художествените индустрии. Сградата на училището на улица „Шипка“ № 1 е завършена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов. То последователно се преобразува през 1909 г. в Художествено-индустриално училище, през 1921 г. – в Художествена академия, през 1951 г. – във Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, а през 1995 г. – в Национална художествена академия.
През 1911 г. преподавателският състав изпраща проект за развитие в Министерството на просвещението, в който присъства и искането училището да се нарече Академия на изкуствата. Десет години по-късно, през 1921 г., по предложение на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски Държавното рисувално училище се преименува на Художествена академия.
Днес някогашното рисувално училище се нарича Национална художествена академия, която продължава да бъде най-авторитетната българска институция за подготовка на професионални художници в областта на изящните и приложни изкуства, дизайна, консервацията и реставрацията, и историята и теорията на изкуството (в образователно-квалификационните степени „бакалавър”, „магистър” и образователната и научна степен „доктор”).