Проектът на НХА „Abecedarium Bulgaricum“ ще бъде експониран в Брюксел до края на юни 2018
2018.02.20
Abecedarium Bulgaricum
„Abecedarium Bulgaricum“ е наименование за цялостното визуално решение в сградите на Съвета на Европейския съюз - Justus Lipsius и Europa Building. Доц. д-р Венелин Шурелов е автор на проекта, заедно с екип от Националната художествена академия, София. Участници в изпълнението и креативни партньори са студенти и преподаватели от Магистърска програма „Дигитални изкуства“, НХА, но включва и някои от най-успешните студиа в България, работещи в областта на дизайна и архитектурата.
Средновековните западноевропейски книжовници са наричали старата славянска писменост „Abecedarium Bulgaricum“. Понятието е отправна точка за целия проект и насочва вниманието към българския произход на кирилицата. „Абецедария“ е имал множество функции, като е служил за различни практически упражнения.
Функционалният режим на разположената в атриума на сграда „Justus Lipsius“ инсталация е именно такъв – комбинация между образност, познание и игра. Яркият визуален ход в нейния автоматичен режим и при интеракция, възможността за ново, допълнително познание спрямо кирилицата, интерпретацията на старобългарския акростих, потенциалът за въвличане в различни игрови ситуации, поставят инсталацията в активни и витални отношения със средата и хората. В пространството на атриума са поставени 30 кутии от полупрозрачен полиамид, всяка от които репрезентира визуално и звуково по една буква от азбуката. Специален сензор реагира при сядане, активира осветлението и звука и участникът чува „гласа“ на буквите, превръщайки инсталацията в гигантски музикален инструмент. В останалото време автоматично, в произволен алгоритъм кутиите се активират, като с това образуват една динамична светлинна инсталация.
В изработката на интерактивната електроника важен принос имат Симеон Янчев и неговите специалисти от „Роботев“, фонограмата като магическа акрофония композира Иван Шопов с гласовете на вокално трио „Авигеа“, а съвременният шрифт е авторска разработка на д-р Светлин Балездров.
Националната художествена академия - http://nha.bg/
Венелин Шурелов - http://www.subhumantheatre.com/
Симеон Янчев - http://robotev-interactive.com/
Иван Шопов - http://www.ivanshopov.com/
Светлин Балездров - http://npoekmu.me/
Фоайе, коридор 00 CD
„Tabula Abecedarium“ нарекохме пространството, в което разполагаме като централен елемент един обект, асоцииращ, както на маса за игра, така и на маса за хранене. „Tabula Abecedarium“ предлага храна главно за въображението.
В изработването на тази работа в областта на дигиталното прототипиране, важен партньор е „Смарт Фаб Лаб“, съвместна инициатива на Архитектурния факултет към УАСГ и сдружение „Трансформатори“. http://www.smartfablab.org/
„Fantomat“ – автомат за фантазии
Името на този обект/субект е съчинено от две думи: Фантом и Автомат. Фантом произлиза от гръцката дума φάντασμα (фантазма) и означава сянка на някакво същество, видение, илюзия, призрак.
Проектът се състои от серия човекоподобни автомати (Фантомати). Фантомата е изработен на принципа на монетно аркадните машини (вендинг машини, слот машини, хазартни машини), които са краен израз на отчуждение в комерсиализираното публично пространство. Идеята се зароди от нуждата да се субвертира търговското пространство, като се използват собствените му правила. Фантомата предлага алтернатива, замествайки комерсиалните принципи и продукти с една неочаквана артистична реалност. Пускането на монета активира специфичен аудио-визуален пейзаж в отворите на очите.
Идеята за фантоматите е на Венелин Шурелов, в сътрудничество с Дритеро Касапи и съ-продуценти: Intercult, Via Pontica Art Association.
Представяме съвременен български дизайн от архитектурен колектив DontDIY и собствената им марка мебели Almost. http://almostfurniture.com/
Коридор CD, етаж 50
„Културно наследство, културно ежедневие“ е заглавието на серия от принтове на студенти и преподаватели от НХА. Селекцията е свободна, авторите работят в различни посоки и стилове, създавайки един многолик образ на това което се прави в ателиетата на Академията.
Изложбата включва произведения на петнадесет преподаватели от различни специалности и на пет студенти от магистърската специалност „Фотография“. Но това, което обединява всички автори (независимо дали са студенти или преподаватели) е съвременния начин на мислене и отношение към изкуството. Независимо дали става въпрос за фотография или дигитални изкуства, неизменно присъства усещането за професионална работа с образа, най-често подкрепена с многопластова концептуална стратегия. Това е и целта на изложбата – технологиите да получат нови смислови измерения, адекватни и актуални в днешния бързо променящ се свят.
Куратори са проф. д.изк. Свилен Стефанов и доц. Мирослав Богданов.
Чакалня на председателството, етаж 50
„Светлина и Дух“
Многоканалната видео инсталация стартира с детайлното вглеждане в творчеството на Владимир Димитров – Майстора и „ре-анимира“ образите рисувани от художника. Филмът създава едно емоционално пътуване в света на художника, наричан още „иконографът на българското лице“. Проектът „Светлина и Дух“ е реализиран от Венелин Шурелов през 2014 г. по покана на „Фонд 13 века България“ и представлява аудио-визуален разказ, обхващащ различни периоди от живота и творчеството на Майстора.
Видео арт програмата ще продължи с работи на студенти от НХА, специално подготвени за това пространство.
Зала за приеми на председателството, етаж 50
„Синята стая“
Оформихме тази стая като място за съзерцание. Морските пейзажи разкриват суровата сила на природата, а Фантомата (автомат за фантазии) предлага алтернатива, замествайки нашият вътрешен пейзаж с една неочаквана артистична реалност.
„Апартамент“ на председателството, сграда „Европа“
„Азбучна стая“
Азбучната стая представя проекта PICTOGLYPH на Светлин Балездров и Венцислав Йорданов. Серия от дигитални принтове, съответстващи на 30-те букви от азбуката служат за маркери в дигитално приложение за аугментирана реалност. Кратките видеофилми показват еволюцията на шрифта от неговия първообраз и развитие до наши дни.
Авторският колектив се е посветил на най-виталните аспекти на типографията. Целта им е да достигнат и запознаят професионалисти, любители и подрастващи с културното минало, настояще и бъдеще на шрифтовото изкуство в България.
pictoglyph.eu
Съвременен български дизайн от архитектурен колектив DontDIY и собствената им марка мебели Almost.
Западна стена, атриум сграда „Европа“
„Homo Volans“
„The Flying Man“, „Летящият човек“
Homo Volans е композиция от 28 фигури. Техният брой и безтегловно движение репрезентират идеала за свобода и общност без ограничения и предразсъдъци.
Като допълнение към инсталацията е стиха на един от най-обичаните български поети Валери Петров “Хвърчащите хора”.
FLYING PEOPLE (Valeri Petrov*)
They don't come over space, they were born оn this Еarth
but their hearts ain’t like ours , and they have crystal shirts
here they are - flying over the terraces, flying over like guards
flying over the mud and the slag of the yards
and it's good they exist ,though not many they are
it's a miracle when we see them, in the sky up and far
and we're living somehow, being dragged by some women
and we drink our cognac on the road we've been driven
and we're talking 'bout bullshits, with our noses in clouds
or we're seemingly tired, from the grаy daily rounds
and in fact we are trying not to mention of them
they are so extraordinary, they are flying brave men
it is true that they're strange, and the place they were born at
you can't see them in tennis courts, they're not driving a "Fiat"
but ..why, can you tell me, we can feel so much pain
when we see them in sky, flying over the rain
seems that they bring back memories - of ourselves , is it so?
that we've been just like them - though a long time ago....
ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА (Валери Петров*)
Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора.
И добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен „Фиат“.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?
Валери Петров (1920-2014), е български поет, сценарист, драматург и преводач.
Фотографиите в галерията са на ст. преп. Теодор Лихов
Галерия
